СТИХЧЕТА ЧУДЕСНИ

Стихчета за малките деца. Интересни, развлекателни, чудесни. Забавни и приятни, весели и смешни, стихчета чудесни... Чети и не скучай, от сърце се забавлявай!

keywords: детски филмчета, детско, детски, деца, дечица, дете, детски приказки, филмчета, филм, анимация, анимационен, анимационен герой, приказки, приказка, вълшебен, вълшебство, магия, приказен герой, приказен, игри, забава, забавления, смях, хумор, свободно време, най-малките, за най-малките, аркадни, космически, приключенски, екшън, логически, бой, състезание, коли, мотори, дядо коледа, сняг, снежен човек, game, games, game online, online, flash, флаш, онлайн, стихчета, стихотворения, детски стихове, стихове, стих, братя грим, андерсен, шарл перо, шехерезада, 1001 нощ, народни приказки, песнички, песни, детски песнички, конкурс, детски конкурс, награда, награди, спечели, печалба, видеоклипове,tube

ЗА МАМА

На тебе мила мамо

поднасям тез цветя

и теб обичам само

едничка на света.

Без тебе аз какво съм

цветенце без роса.

Очите твои мили

са ясни небеса.

Сърцето ти е пламък

и извор красота.

О,сладка моя мамо

едничка на света!

КОРАБЧЕ

Покрай пристана едвам

кораб приближава голям

и към трюма му с ръмжене

всякакви коли поемат.

А на палубата има

вече пътници стотина.

С кораба ще стигнат чак

някой топъл южен бряг.

А след месец или друг

пак ще се завърнат тук.

СНЕЖНОТО ЧОВЕЧЕ

Цяла нощ валя, валя

и земята побеля.

Гледа Мишо -

сняг на двора,

сняг по клоните на бора,

а приятелите вече

правят снежното човече.

- Идвай, Мишо! - чу се глас. -

Идвай да играеш с нас!

Мишо почна да се стяга.

Синята си грейка слага,

Топла шапка на главата

и богушки н краката.

Шалче върза на вратлето.

Е, готово е момчето!

Слънцето в снега искри -

чудно време за игри.

Грабнал малката лопата,

Мишо тича при децата.

Двете топки слепват те,

снежният човек расте,

ала трябва след това

нова топка - за глава.

Вече слагат му очички,

над очичките - реснички,

а пък старият леген

става за калпак зелен.

По средта на лицето

бързо боднаха нослето.

Клоните са му ръчички,

засега без ръкавички.

- Хубавец е! - Мишо рече. -

Стана истинско човече!

А снегът вали, вали

и децата весели.

ДЯДО КОЛЕДА ПРИСТИГА

Дядо Коледа в шейната

обикаля днес Земята.

Две еленчета летят

по небесния му път.

Смее се хипопотама:

- По щастлив от мене няма!

Гледай, Слончо! Чудо став!

Дядо Коледа минава!

Крокодилът удивен

казва мило: - Добър ден!

Ах, каква вълшебна среща,

с нас във Африка гореща!

Малко пиленце писука:

- Искам да остане тука!

Папагалът умен рече:

- Той е вече надалече!

В грдовете и селцата -

вредом чакат го децата.

ЧИИ СА СЛЕДИТЕ В СНЕГА?

Във гората по снега,

край потока, по брега,

нижат се следи чудати,

малко страшни, непознати.

Гледат зайчета скокливи,

чудят се мишлета сиви.

- Странно! Стъпките чии са?

На Вълчан или на Лиса?

От зелената елхичка

долетя красива птичка,

до следата там се сгуши.

- Някой минал е с ботуши.

И по стъпките в редица

тръгват горските дечица.

Без пъртина, без пътека

те настигнаха човека.

Със червен кожух, с калпак,

;елият покрит със сняг,

всеки мигом ще познае -

Дядо Коледа това е!

- Брей, че изненада! Брей!

Дядо Коледа, здравей!

Старецът с усмивка блага

сне чувала си веднага.

- Тичайте при мен, душички!

Има дрове з всички!

БАЛОНИ

Балони, весели балони

на дълъг път ви пращам аз

и нека вятърът ви гони

и птички да кръжат над вас.

Балони - сини и червени,

литнете вместо писъмца,

идете с поздрави от мене

навред до всичките деца!

МЕЦА МЕЦАНА

Станала рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето,

скоро запяло котлето.

Литнала пàра нагоре,

Меца сама си говори:

- Сложих солта и пипера,

само къде да намеря

стръкченце-две меродия,

гозба да видите вие?

Сетих се! Кума Лисана

е домакиня прибрана,

всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем!

Меца, с пантофи обута,

тръгнала тъй, за минута,

бързо, додето е време,

стрък меродийка да вземе.

Нека играят децата,

чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла -

сивото зайче видяла.

- Жив ли си, здрав ли си, братко? -

тя заприказвала сладко. -

Хапваш ли честичко зеле?... -

Час или два отлетели.

- Ех, че ме, Зайо, залиса,

бързам, отивам при Лиса!

Тръгнала Меца, но тука

чула кълвачът да чука.

- Слушай, другарю, от вчера

мисля си да те намеря:

чукаш от тъмно в гората,

рано ми будиш децата!...

Ето и ти ме залиса,

бързам, отивам при Лиса!

После решила да мине

Меца край свои роднини.

Първо се спряла при Ежко.

- Чух, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема,

чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява,

топъл го пий - да те сгрява...

Ух, че ме, Ежко, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко

и при кумеца си: - Жалко,

пак ти съдрали кожуха!

Приказки разни се чуха -

уж си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря...

Ех, че ме, Вълчо, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

- Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си трупа?

Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке?

Трупай, събирай - да има!

Скоро ще дойде и зима...

Ах, че ме, сестро, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла -

ей месечина изгряла,

светнали ясни звездици,

млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата?

Как ли са гладни децата?

Може без стрък меродия,

чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща.

Гледа - извряла чорбата,

гладни заспали децата...

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!

ОКЕАН

Дочух, че океана

от локвичка е станал.

Кога и откъде ли

два кита тук се взели?

Доплували честити -

с фонтани на главите!

И в този край спокоен,

заплувал род безброен:

Децата до бащите -

с фонтани на главите.

Фонтанче - до фонтана!

И станал океана!

КАТЕРИЧКА

Скача живо и игриво

катериче катериво.

От високата ела

полетя като стрела.

Към самотно сухо пънче,

но го бодна остро трънче.

"Ох, боли!" - въздъхна тежко.

Зърна всичко чичо Ежко,

взе от своя гръб игличка

нежно го погъделичка:

боц - оттука, боц - оттам,

трънчето извади сам.

ВЪЛШЕБНОТО МОЛИВЧЕ

На тавана ровех вчера

в дядовото чекмедже

и случайно там намерих

черно моливче джудже.

Старо, грозно, чипоносо,

с изполющена глава,

но щом блокчето докосна,

ненадейно оживя.

Заподскача, затанцува

като цирков акробат

и на листа нарисува

подир миг вълшебен свят.

Ето: слонче с моторетка

се катери по ела.

Котка с кецове, с баретка,

пърха с патешки крила.

Плиска се море на хребет,

бърза към върха река...

Моливът ли е вълшебен

или моята ръка?

ПАНКО ПАКОСТНИК

"Панко пакост пак направи

не търпи играчки здрави -

кончето му - пак без крак.

Що го счупи, бре, юнак?

Панко рече и отсече:

"Няма вече! Няма вече!"

Тия думи щом издума

хвърли батковата гума,

от балкона метна слона,

стъпка мекото си мече.

"Няма вече! Няма вече!"

Взе на татко си перото,

влак надраска по бюрото,

но на пода, забеля

той мастилото разля.

- Стига пакости, човече!

- Няма вече, няма вече!

- Няма вече? Е, добре!

Но сега къде се вре?

Вре се из бюфета дето

сипа ситна сол в кафето.

Затова го мъмри мама.

- Няма вече, вече няма!

Панкови си имат котка,

котка шарена и кротка.

Ето че веднъж юнашката

той я дръпна за опашката.

Тя настъхна, измяука,

пак се случи несполука-

зарад нежната му ласка

по лицето го одраска,

скъса синьото елече

и юнака пак заплака:

- Няма вече, няма вече!

Гледайте какво дете е!

Круша в двора им жълтее.

Качва се на тънко клонче,

друса се като на конче,

ала клончето се счупва,

Панко на земята тупва.

- Няма да се качвам пак!

- плаче нашия юнак.

Не търпи душа юнашка!

Завъртя момчето прашка,

ала камъчето малко,

тюх да се не види, жалко,

вместо в тихата градина -

пра-а-с!- в отсрешната витрина!

Панко хукна надалече:

- Няма вече, няма вече!

Бе на двора, вижте хора,

идва черен като кос,

с кален груб, с ожулен нос.

- А бре, Панко, де си зяпал,

де така си се изцапал?

Панко пак това разправя:

- Няма вече тъй да правя!

Мама на пазар отиде,

къщата остави в ред.

Върна се- какво да види:

всичко пръснато навред!

Вкупом чушки и ботушки,

кифли сладки и тетрадки.

Каната е на парчета

и в парчетата- гащета!

Чайника е на кревата,

а на масата- метлата.

Столът му е станал кон,

куфарът е камион.

- Ой какъв тюрлюгювеч е!

- Няма вече, няма вече!

Повреди си колелото,

купиха му самолет.

Метна го- проби стъклото

самолетът му проклет.

- Ще повториш ли това?

- Няма!- сведе той глава.

Сяда Панко на закуска,

оле- чашката изпуска!

Беше го налегнал глад,

взе да лапа мармалад.

С него до ушите чак

си изписа чер мустак!

Ризата му- ето на-

я нашариха петна.

Към чешмата се завтече:

- Няма вече, няма вече!

Де сега се дяна там?

Влезе Панко в банята.

Пусна крана, пълни вана,

млад моряк летецът стана.

Десет параходи води-

през морето ще върви,

риби-моливи лови,

но уви, но уви,

цял е мокър мушморока!

Майка му го преоблече.

Пак ще каже:

- Няма вече!

- Няма вече?

Е, добре.

Но кога ли,

но кога ли

тия пакости ще спре?

КНИЖЧИЦЕ ЛЕ МОЯ

Книжчице ле, моя

дружке неразделна,

аз не лягам вечер,

без да те погледна.

А от мам слушам

разказите твои -

как с врага се били

смелите герои.

Аз от теб научих

песничка прекрасна.

Мога ли без тебе,

книжке да израсна?

И от тях се уча

пръв юнак да стана

като Караджата

горе на Балкана.

Ти ми даваш дружке,

знание и сила,

правдата без тебе

би ли попедила?

КРОКОДИЛ

- Крокодил, крокодил,

я кажи къде си бил?

- Аз ли?

Някога край Нил

всяка сутрин чай съм пил.

Идеш ли край Мисисипи,

леля леща ще ти сипе.

Чичо ми пък се препича

край реката Амазонка.

Видиш ли го - той обича -

дай му хрупкава бонбонка.

Братовчедка ми в Янгце

най-обича млечице...

- Лъжеш, хитрьо-хитроват!

Лъжеш, зъбльо-зъбзъбат!

Знам, роден си от яйце,

но не си ти птичка.

Хрускаш лакомо месце,

хрускаш до костичка...

Стой си там във тая клетка

зад дебелата решетка!

ДЕТСКИ КЪТ

Днеска станах много рано,

че ми беше обещано

с татко двамата да ходим

в Детски кът да се разходим.

Въртележки и колички,

аз обиколих ги всички.

Люлки всякакви, пързалки,

лодки в езерцата малки,

с кончетата в кръг препусках,

и на водно колело ме пускат.

Скутер карам като хала,

нямам никаква омала,

на пързалката висока

се изкачвам с пет, шест скока.

И не се страхувам вече -

влакче вози ме далече,

сам пътувам - трака-трака,

слушам песента на влака.

Ех, защо не дава мама

тъй по мъжки с татко двама

всеки ден да сме комбина,

вместо детската градина.

ПРИ МАМА И ПРИ ТАТКО

Колко мило, колко сладко

е при мама и при татко!

Те за нас се много трудят,

те за нас се рано будят.

Щом очите си отворим,

със кого ще заговорим? -

С нашта мама, кротка, мила,

със зората подранила,

тихо татко да събуди

да отиде да се труди,

да печели и набави

дрехи и обувки здрави

и тетрадки и писалки

за дечицата си малки...

Колко мило, колко сладко

е при мама и при татко.

ХВАЛИЛ МИ СЕ ДАНЧО

Хвалил ми се Данчо,

Данчо мързеланчо.

-Кой е като мене

чист и пременен е!

Дрешките ми-прани,

прани са от лани.

Мил съм си главата

лятос на реката.

Ноктите не режа

да съм като ежа.

А носа за здраве

трия го с ръкави!

Хвалил ми се Данчо,

Данчо мързеланчо:

-Кой е като мене

чист и пременен!

Чули го момчетата,

чули го врабчетата,

чули го цветята,

чула го реката,

и се смели, смели

цели три недели!

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,

две липи отпред.

Тука майчина милувка

сетих най-напред.

Тука, под липите стари

не веднъж играх;

тука с весели другари

скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,

кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил!