"Панко пакост пак направи
не търпи играчки здрави -
кончето му - пак без крак.
Що го счупи, бре, юнак?
Панко рече и отсече:
"Няма вече! Няма вече!"
Тия думи щом издума
хвърли батковата гума,
от балкона метна слона,
стъпка мекото си мече.
"Няма вече! Няма вече!"
Взе на татко си перото,
влак надраска по бюрото,
но на пода, забеля
той мастилото разля.
- Стига пакости, човече!
- Няма вече, няма вече!
- Няма вече? Е, добре!
Но сега къде се вре?
Вре се из бюфета дето
сипа ситна сол в кафето.
Затова го мъмри мама.
- Няма вече, вече няма!
Панкови си имат котка,
котка шарена и кротка.
Ето че веднъж юнашката
той я дръпна за опашката.
Тя настъхна, измяука,
пак се случи несполука-
зарад нежната му ласка
по лицето го одраска,
скъса синьото елече
и юнака пак заплака:
- Няма вече, няма вече!
Гледайте какво дете е!
Круша в двора им жълтее.
Качва се на тънко клонче,
друса се като на конче,
ала клончето се счупва,
Панко на земята тупва.
- Няма да се качвам пак!
- плаче нашия юнак.
Не търпи душа юнашка!
Завъртя момчето прашка,
ала камъчето малко,
тюх да се не види, жалко,
вместо в тихата градина -
пра-а-с!- в отсрешната витрина!
Панко хукна надалече:
- Няма вече, няма вече!
Бе на двора, вижте хора,
идва черен като кос,
с кален груб, с ожулен нос.
- А бре, Панко, де си зяпал,
де така си се изцапал?
Панко пак това разправя:
- Няма вече тъй да правя!
Мама на пазар отиде,
къщата остави в ред.
Върна се- какво да види:
всичко пръснато навред!
Вкупом чушки и ботушки,
кифли сладки и тетрадки.
Каната е на парчета
и в парчетата- гащета!
Чайника е на кревата,
а на масата- метлата.
Столът му е станал кон,
куфарът е камион.
- Ой какъв тюрлюгювеч е!
- Няма вече, няма вече!
Повреди си колелото,
купиха му самолет.
Метна го- проби стъклото
самолетът му проклет.
- Ще повториш ли това?
- Няма!- сведе той глава.
Сяда Панко на закуска,
оле- чашката изпуска!
Беше го налегнал глад,
взе да лапа мармалад.
С него до ушите чак
си изписа чер мустак!
Ризата му- ето на-
я нашариха петна.
Към чешмата се завтече:
- Няма вече, няма вече!
Де сега се дяна там?
Влезе Панко в банята.
Пусна крана, пълни вана,
млад моряк летецът стана.
Десет параходи води-
през морето ще върви,
риби-моливи лови,
но уви, но уви,
цял е мокър мушморока!
Майка му го преоблече.
Пак ще каже:
- Няма вече!
- Няма вече?
Е, добре.
Но кога ли,
но кога ли
тия пакости ще спре?
