Цяла нощ валя, валяи земята побеля.
Гледа Мишо -
сняг на двора,
сняг по клоните на бора,
а приятелите вече
правят снежното човече.
- Идвай, Мишо! - чу се глас. -
Идвай да играеш с нас!
Мишо почна да се стяга.
Синята си грейка слага,
Топла шапка на главата
и богушки н краката.
Шалче върза на вратлето.
Е, готово е момчето!
Слънцето в снега искри -
чудно време за игри.
Грабнал малката лопата,
Мишо тича при децата.
Двете топки слепват те,
снежният човек расте,
ала трябва след това
нова топка - за глава.
Вече слагат му очички,
над очичките - реснички,
а пък старият леген
става за калпак зелен.
По средта на лицето
бързо боднаха нослето.
Клоните са му ръчички,
засега без ръкавички.
- Хубавец е! - Мишо рече. -
Стана истинско човече!
А снегът вали, вали
и децата весели.
